РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

БИРИНДЖЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. Биринджи. Имаше един чапкун, ама чапкун биринджия. СбНУ ХIII, 140.

Източник: Речник на българския език (онлайн)