БЍСЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисерлия. У Недини слънце грее, / .. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, / .. / с бели зъби бисерови. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
