БИЧУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от бичувам и от бичувам се. И те [жените] показваха своите колена, ожулени от коленопреклонения, разголваха своите съсухрени гърди, по които личеха белези от бичувания, плезеха езиците си, избледнели и изсъхнали от пост и тримирения. Ст. Загорчинов, ЛСС, 84.