БЛАГОГЛА̀СИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благозвучност. Окончаването някои съществителни мъжки с „а“ вместо с „ът“ става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил. Ив. Вазов, НПис., 143.
