БЛАГОПОЖЕЛА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. мн. Изказано, насочено към някого желание за осъществяване, изпълнение, сбъдване на нещо добро, хубаво; пожелание. Получих многобройни поздравления от учители, ученици, дружества, общини, чрез които ми изказваха своите благопожелания по случай 25-ата годишнина на книжовната ми деятелност. Ив. Вазов, Събр. съч. XXI, 1979, 223. Приемете моите най-сърдечните благопожелания за дълъг живот!
2. Остар. Препоръка, предложение за постигане на нещо положително, добро; пожелание. Увещанията остават благопожелание, което не намира отзвук ни в една от двете тъй ожесточени една към друга страни. М. Арнаудов, ЛК, 307. Като се има предвид, че ние нямаме условия и че те са засега само благопожелания, отбелязваме още едно обстоятелство: в нашия народ отсъстват каквито и да било знания, навици и традиции. ЦВ, 1919, бр. 38-39, 214.