БЛАГОПОКО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който се покорява, приема нещо с почит, доброволно, смирено. Всяко дете трябва да е .. благопокорно, благочестиво, истинолюбиво. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 2, 32.
