БЛАГОРАЗСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; благоразсъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Размислям и преценявам, решавам за нещо как ще бъде най-добре; преценявам. — Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Бранков не е человекът, когото дирите.. Там началството нека благоразсъди. Ив. Вазов, Съч. VI, 79. Чух веднъж по радиото едно конферансие на полски да разправя за някакъв цирк и спомена „темпераментни кобйети“ [жени] и аз благоразсъдих, че това ще е нумер с езда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 13. Останалите [книжки] ще се раздадат на оние села, на които благоразсъди училищното попечителство в Казанлък. Знан., 1875, бр. 12, 192. Заради фамилията на пок.[ойния] уйка ми Никола, разпоряждайте ся както благо- разсъждате. АНГ I, 147. благоразсъждам се, благоразсъдя се страд. Срокът за явявание пред съдът, според както ся благоразсъди от председателят, може да ся скрати до седем дни. ВП, 21.