БЛАГОСЛАВЯ̀Ч м. Диал. Лице, което благославя; благословник. Подир това благославячът взема паницата с житото и с думите: „Айде пченица да узнемо Колко зърна, толку стога (купни), с кутли берекет Господ да даде!“ Ив. Хаджийски, БДНН I, 40.
