БЛАГОСЪСТОЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има добро материално положение; богат. Българите са твърде благосъстоятелни, и турците,.., поминуват с работа край тях. П. К. Яворов, Съч. II, 172. Намерете ми вие страна, в която народа да е по-просветен, по-милосърден, по-благосъстоятелен материално отколкото в Америка. БЗ, 1890, бр. 26, 2.