БЛАЖНОТЍЯ, мн. -ѝи, ж. Разг. 1. Извънредно блажно ядене.
2. Петно, леке от блажно ядене върху дреха. Униформата го изопна, заспа отгоре му и никой не съзря солени „миди“ под ръцете или блажнотия върху брича. Р. Сугарев, СС, 36.
