БЛАТА̀Р м. Прелетна граблива птица от семейство соколи, която обитава по блата, мочурища, ливади, степи и др. Circus. Понякога скритите жеравчета виждаха как блатарят обикаля над мочурливия бряг и тежко на онази дива патица или водна кокошка, която мигновено не потъне във водата. Н. Боев, ИПО, 14-15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)