БЛЀЙВАМ, -аш, несв.; блèйна, -еш, мин. св. блèйна̀х, св., непрех. Почвам изведнъж да блея. Шествието се нагъна като огромна змия,.. Коне изцвилиха, агнета блейнаха... Б. Несторов, АР, 150. Като ще блейнат бели агънца из тоя край, на всички ни ще бъде по-весело, пък и на земята ще ѝ е по-драго! К. Петканов, Зл3, 157. Докато разглеждахме кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си и да се насучат. Всяка майка намери своята рожбица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка. А. Каралийчев, НЗ, 219. Блейват агнетата в кошарата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)