БОГОНЕНА̀ВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е омразен на Бога, който е ненавиждан от Бога; богоомразен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.
2. Който се отнася до богоненавист и до богоненавистник. Богоненавистни мисли.