БО̀ЙКОСТ, тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на боек. При една жива фантазия и смел полет, той съединява яркостта на формата, бойкостта на фразата, леснотията на техническото владение на стиха. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 63. Според Кондарев клубовете се превръщаха на места, дето революционната бойкост, вместо да се засилва, се удавя в теоретизации. Ем. Станев, ИК I, 77.