БОК1, бо̀кът, бо̀ка, мн. бо̀кове, след числ. бо̀ка, м. Остар. 1. Хълбок. Тук пред погледа изпъква някаква изблещена фигура .. , по-нататък, подпрял ръка на бок, про- дава сербезлик някой Sonntagsreiter. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 380.
2. Страна на нещо. Приближи се той до една стара тръвна .. , подложи си лявата ръка на бока на тръвната. Ц. Гинчев, ГК, 23.
БОК2, бо̀кът, бо̀ка, мн. бо̀кове, м. Диал. Голям отвор на бъчва, от който тя се пълни; врана̀.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.