БО̀ЛИО̀Ч, мн. няма, м. Диал.1. Възпаление, болест на очите; очебол.

2. Лайкучка (с която се лекува тази болест).

— Други форми: болео̀ч, белео̀ч, белио̀ч.


Източник: Речник на българския език (онлайн)