БОЛНОГЛЕДА̀Ч м. Мъж, който се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. От линейката излезе среден на ръст човек с обръсната глава.. Подир него излязоха двама болногледачи в бели престилки. Й. Радичков, СР, 217.


Източник: Речник на българския език (онлайн)