БОМБАРДЍРВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от бомбардирвам и от бомбардирвам се; бомбардиране. „На командира на Черноморския порт му е дадена заповед за приготовление на първо време на три военни парахода с боеви припаси за бомбардирване и заемане на гр. Варна.“ С. Радев, ССБ II, 346.