БОНИТИРО̀ВКА ж. Сел. стоп. Комплексна оценка на домашни животни, растения, гора, почва и др. въз основа на определени показатели, за да се установи стопанската им стойност; бонитиране, бонитация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)