БО̀НСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Българския общ народен студент ски съюз (БОНС). „Докторът“ всъщност не беше доктор, а зъболекар и отговаряше за бонсовата работа в нашия факултет. О. Бояджиев, П, 26. Тя самата учила романска филология, .. но поради провал в бонсовата организация забягнала в родния си град и се укривала в близки хора. Ем. Манов, ДСР, 62.


Източник: Речник на българския език (онлайн)