БО̀НУС м. Иконом. 1. Допълнително възнаграждение, надбавка, парично или материално поощрение; премия.
2. Допълнителна отстъпка от цената на стока, която се дава от купувача в съответствие с условията на сделката или по отделна договореност.
3. Допълнителен дивидент, който се изплаща еднократно на акционерите по определен повод.
— От лат. bonus ‘хубав, добър’ през англ. bonus.