БОРИНА̀РИН, мн. борина̀ри, м. Остар., сега простонар. Боринар. Помня много пъте той казваше: „Аз когато стана боринарин, месчината сред пладне изгрява и борината ми не струва пари — това е мойта работна рачешка.“ Ил. Блъсков, ЗК, 125.
