БОРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Борец (в З знач.). Драго им беше да гледат, като ся бореха человеци, които наричаха борители и които за пари ся разкъсваха понякогаж на късове. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 171.
