БОЯДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Бояджийство. Ей че ни беше омръзнал този бояджилък! Докато всички съседски деца играеха през лятната ваканция, та дим се вдигаше, ние търчахме след баща ми с кофите и четките и мацахме гарите по новите железопътни линии. В. Цонев, ЕВ, 40. „А до сега къде си бил?...“ „ / ... бояджилък съм работил.../.. отчасти — търговия...“ Хр. Радевски, Б, 26. Калоферското читалище покрай другите си грижи.. за просвещението, отлъчило е да поддържа в някое техническо училище един млад, който да изучи бояджилъка добре. Лет., 1871, 240.
— От тур. boyacılıκ.