БРАДА̀ВИЦА ж. Плътен израстък по кожата на човек или животно с големина обикновено на лещено зърно, понякога обрасло с косми. Най-зла от всички вкъщи беше Божаница .. с дълго кокалесто грубо лице, посяно с едри месести брадавици. Елин Пелин, Съч. III, 23. На една от стените висеше портретът на хазяина. Той имаше големи мустаци и брадавица на челото. Вл. Полянов, ПП, 43. Очите на баба Гана святкаха .. Някаква брадавица с дълги бели косми я правеше още по-свирепа и по-мъжествена. Г. Караславов, Избр. съч. II, 133. Всички казват, че се е метнала на майка си. Тя също е слаба, висока, суха като върба, нервна, със сини очи и една брадавица близо до носа. К. Калчев, ПИЖ, 55.