БРАЗДА̀Ч м. Сел.-стоп. Приспособление към трактор за прокарване на бразди. Пиперът може да се засажда и на площ, предварително набраздена с браздачи към тракторите ДТ-14 или самоходно шаси ДВСШ-16. КС, 1961, бр. 101, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)