БРАЗДА̀ЧКА ж. Сел.-стоп. Земеделска машина, която разбива буците по изорана нива и прави пръстта рохкава. Сега той искал да опита вместо трета копан да мине с браздачка по гнездата, за да стане пръстта още по-пръхкава. Ст. Станчев, НР, 168.


Източник: Речник на българския език (онлайн)