БРАТИМЀНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от братимя1 и от братимя се; побратимяване, братимяване.

БРАТИМЀНЕ2 ср. Отгл. същ. от братимя2; братене1, братяване, братясване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)