БРА̀ТИМИЦА ж. Диал. 1. Жена или другарка на братим.

2. При сватба — калинка (сестра или посестрима на девер). В Охрид само малкият братим може да бъде и ерген, ала и в такъв случай той трябва да има за другарка ближна някоя своя роднина (сестра, снаха или майка), която да върши службата на братимица. Ст. Младенов, БТР I, 205.


Източник: Речник на българския език (онлайн)