БРА̀ТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Братов. А Яничар Драгана питаше: / „Що има на братина глава.“ / „Брат ми има от сабя белег, / че е посечен на люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ, 125.
БРАТЍН, зват. -о, м. Диал. Брат (в 1 и 4 знач.). — Хей, братино, ха добър ви ден и хайрлия работа — извика Царчето. — Както виждаш, и тука те намерих. К. Григоров, ТГ, 69. Той свали карабината от рамото, зареди я и махна с ръка нагоре към скалите. — Давай, братино! Н. Хайтов, ПП, 24. Братино ми дойде.