БРА̀УНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Брауново движение. Физ. Непрекъснато хаотично движение на микросскопични частици в газова или течна среда, предизвикано от сблъскването им с молекулите на тази среда. Браунова тръба. Физ. Електроннолъчева тръба, основен елемент в осцилоскопи и телевизори.

— От англ. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)