БРЀЦАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам1 и от брецам се. Равнината се огласяше от тъжен рев на зверове,.., брецане на диви биволи и тъжно блеене на антилопи. Гр. Угаров, ПСЗ, 255.
БРЀЦАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от брецам2 ; шляене.