БРИЛЯ̀НТНО. Нареч. от брилянтен1 (във 2 знач.); великолепно, блестящо. Екатерина Апостолова извиси изпълнението до значителна художественост, намерила своя връх в проникновено и брилянтно изпълнената колоратурна ария. БНТ, 1941, бр. 213-214, 6.
