БРОЕНЍЧКА ж. Умал. от броенѝца. Една пролетна утрин нашето джудже излезе както винаги пред вратата на своята къщица и започна да върти броеничката си от просени зрънца. Св. Минков, ПК, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)