БРО̀НЗОВО нареч. 1. С бронзова боя. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията,.. А може би той е там, в тоя малък странен град, чието литографно изображение в стара, бронзово боядисана рамка от години виси на стената в стаята ми. Елин Пелин, Съч. V, 38.
2. С цвят и блясък на бронз. От яката нагоре кожата на врата и на лицето се отделяше бронзово почерняла. М. Кремен, Б, 64. Козината на гърба ѝ [на сърната] бронзово бляскаше. Ем. Станев, ИК I-II, 466.