БРОЯЧ1 м. 1. Броец. 20-стотинковите монети от обществените телефонни апарати се преброяваха досега ръчно. С тази работа бяха ангажирани специални броячи. ВН, 1961, бр. 2970, 1.
2. Жарг. Човек, който следи какво правят другите и доносничи за тях. Той е един брояч! Пази се от него!
БРОЯ̀Ч2 м. Техн. Уред, който се прикрепва към различни инсталации, машини, електрически и др. устройства, за да отчита броя на въртенията обикновено на лостове, на дискове или броя на електрически, биологически и др. импулси.