БРЪСНА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бръснар. Вътре, от двете страни на дългия тесен салон, бяха наредени десетина бръснарски стола. Ал. Бабек, МЕ, 157. До ъгъла лъщи повиснал на тел бръснарски леген, а на прозорчето под него се мъдри буркан с пиявици и саксийка босилек. К. Константинов, ПЗ, 84. На друг ъгъл бръснарски чирак премита бръснарския дюкян. П. Здравков, НД, 14. — Ще се откажеш от бръснарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фризираш. Св. Минков, РТК, 179. Бръснарски салон.


Източник: Речник на българския език (онлайн)