РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

БРЪ̀ЦНУВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ, от бръцнувам¹.

БРЪ̀ЦНУВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от бръцнувам²; бризване.

Източник: Речник на българския език (онлайн)