БУ̀КЛА1 ж. Кичур коса, завита на кръг; къдрица. Около бузите над челото ѝ — букли черна като смола коса. Й. Йовков, А, 157. Оправи с ръка русите букли, които се подаваха изпод нахлузената шапка. М. Грубешлиева, ПИУ, 201. Появи се певицата, пищна и цялата в букли и дантели. Запя. Г. Данаилов, ДС, 244.
— От фр. boucle.
БУ̀КЛА2 ж. Диал. Бъклица. Кога си пошли къде дома, по-младио брат яхнал си на кон,.. а по-старио брат нарамил се със букли и торби, що се носили леп и вода, та ги носи на рамо. Нар. прик., СбНУ Х, 143.
— От ит. boccale ‘дълбок съд за течности’.