БУРЕНЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от буренясам като прил. Който е обрасъл, покрит с бурени. Той отиде до прозорчето и вдигна перденцето. Зад къщичката се простираше празно буренясало място. Д. Ангелов, ЖС, 94. По обезличените и буренясали гробове са сложени на пъстри месали хляб и ко̀лива. Елин Пелин, Съч. II, 14. През деня нямаше нищо весело из тия буренясали криви улички с разградени дворове и пробити плевни. А. Гуляшки, ЗР, 64. Буренясали ниви.