БЪБРЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество и проява на бъбрив. Очите на Нона често се спираха на него и веселият ѝ, малко насмешлив поглед, като че се извиняваше зарад бъбривостта на стареца. Й. Йовков, ЧКГ, 143. — А сега ще си купя някои работи. Не знаеш ли къде ги има? Видях... един стражар с гумени ботуши и пелерина. Добри са за дъжд. Но как си ти? Намери ли работа?.. Разкая се за бъбривостта си. Лошо беше едни да си купуват гумени ботуши, а други да гладуват. Вл. Полянов, ПП, 98-99.


Източник: Речник на българския език (онлайн)