БЪДНЀ, мн. -та, ср. Диал. 1. Буре, бъчвичка. Лют оцет бъднето си съсипва. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 260.
2. Голямо буре (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От гр. βντινη. Друга форма: буднè.
