БЪРЗОЛЀТНО. Книж. Нареч. от бързолетен. „На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минват бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету. К. Величков, АД (превод), 46.
