БЪРЗОТА̀, мн. няма, ж. Остар. Бързина. В бързотата си Шерифът се не сети да разузнае кой е видял Огнянова, че влиза в метоха и в какви дрехи го е видял. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 153. Не е трудно за да станем любезни, но треба да прилагаме и сострадателната мирност. По-добри неща совершава мирността, нежели бързотата. А. Никопит, УД (превод), 265. В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тяжестта; съвременно пак други велики мъже изнамериха тежкомерът, бързотата на светлината и друг. Пч, 1871, кн. 4, 54.


Източник: Речник на българския език (онлайн)