БЪРКА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който се отнася до бъркач2 (в 2 знач.) или бъркачка (в З знач.). Бъркачно отделение. Бъркачни лопатки. Бъркачна ос.


Източник: Речник на българския език (онлайн)