БЪ̀ТАМ, -аш, несв., прех. Диал. Хвърлям пръчка така, че да се удря в целта и да се премята; играя на бътанка. бътам се страд.
— От рум. bătî ‘голяма и дълга тояга, надебелена в единия си край’.
