В1, мн. няма, ср. 1. Третата буква от българската азбука, с която се означава съгласната В (самостоятелно изговаряна „въ“), която в старобългарската азбука е наричана âýäý 'зная'. После две седмици притуриха йоще три нови букви у, в, я... Р. Каролев, ЗМ, 16. Печатно в. Ръкописно в. Главно в.

2. Фон. Звучна устнено-зъбна съгласна. Меко в. Твърдо в.

3. Като числ. редно: а) За означаване третия от поредица еднакви предмети, неща (изговарянo ве). Вход В. Подточка В. б) За означаване на четвъртия от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Страница 36 в.

В2, (пред думи, които започват с в или ф) във, (диал. и поет.) во, предл. 1. За означаване на място, пространство, вътре в което се намира, извършва нещо или където е насочено да проникне нещо. Сълза повдигна глава и погледна наоколо. В стаята нямаше никой. Елин Пелин, Съч. II, 117. В хана свиреха гайди, чуваха се провиквания. Й. Йовков, ВАХ, 5. Роден съм — и расъл — в град, а почнах аз от българското село. А. Страшимиров, ЕД, 3. Лодката се провира в безкрайния лабиринт от върби и каваци. С. Северняк, ОНК, 85. ● Остар. С предл. з а. — Ти си писан за в рая. Елин Пелин, Съч. I, 32. Като секи свекър надуваше са вкъщи и по вън; носеше, принасяше от пазар какво що дотреба за в дома. Ил. Блъсков, ПБ, 55. Емигрантите от Гюргево започват да минуват Дунав за в България. З. Стоянов, ЗБВ I, 150. ● Остар. С предл. д о. Събранието склони най-после да определи други двама души водачи, от които един щеше да заведе Стамболова до в Търново. З. Стоянов, ЗБВ I, 202. На, ходиха воловете два пъти с кирия до в Карлово, ала пара не се е видяла. Т. Влайков, Съч. II, 83. // За означаване, че някой или нещо е част от състава или съдържанието на друго нещо. В нашия род такъв лаком за земя човек няма. Елин Пелин, Съч. III, 47. Отдавна той дебнеше да остане насаме с Тодоров, най-възрастния в колегията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 84. В нашето семейство всички са въздържатели. Разказ в списание „Пламък“. Статия във вестник „Литературен форум“. // За посочване на обекта, към който е насочено действието, което прониква в него или го засяга, при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) У д р я м с е, б и я с е, с т р е л я м, ц е л я с е и под. Когато Гонсалви стреля в една акула, негърчето пронизително изпищя. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Бунтовниците нападаха с ярост, целеха се в еничарите по стените. М. Марчевски, П, 5. Момъкът едва успял да се вкопче с две ръце в един камък. Н. Райнов, КЦ II, 21. Околийският управител стана, хвана Ленко за рамото и го цапна по бузата. Момчето политна, удари се в стената и се струполи на пода. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 329. Вилнее вън виелица ужасна / .. В прозорците се блъска като бясна. К. Величков, ПССъч. II, 14. б) Г л е д а м, в з и р а м с е, в г л е ж д а м с е и под. Лекарят седна отново на столчето и се взря в тъмнеещото лице на войника. П. Вежинов, НС, 86. Иванов впиваше жадно поглед в хоризонта на север. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. — Не ме радват твойте думи — каза тъжно тя и се загледа в дъното на изпитата чашка. Д. Кисьов, Щ, 462. ● Разг. В конструкция о т .. в.. с две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че действието засяга последователно редица обекти от един и същи вид. Новините от испанските фронтове се прехвърлиха от село в село, от улица в улица, от двор в двор. Г. Караславов, Избр. съч. I, 376. Наблизо, из някаква новострояща се сграда, от ръка в ръка минаваха дълги железни пръти за сглобяеми скели. Б. Райнов, ЧЪ, 84-85.

2. За означаване на това, с което някой или нещо е ограден, обиколен или обвит, облечен; с. Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Елин Пелин, ПБ, 5. На стената висеше голям образ на султана в златно кръжило. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. Портрет в черна рамка. Човек, облечен в черни дрехи. Девойка в нова рокля. Облечен в дрипи. // За означаване, че нещо, което обикн. е много по количество, брой, изцяло изпълва или покрива нещо. Петканов се огледа. Всичко наоколо беше потънало в прах. К. Калчев, ЖП, 237. Стаята е цяла в цветя. Δ Стената от горе до долу е в картини. Δ Роклята ѝ е в петна. Δ Всичко навън е в зеленина. Δ Витрините са в светлини.

3. За означаване на непосредствена близост, съседство по място; до. Един куршум вдигна прах току в цървулите му. Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. Той си позволяваше някои смели постъпки — например да лае котката или да джавка в самата мутра на магарето. Ем. Станев, ЯГ, 100. Черните скворци .. не бягаха от Живка. Те премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе. Й. Йовков, Разк. II, 80. Водата глухо попляскваше в ниския бряг. З. Сребров, Избр. разк., 55. ● Между две еднакви форми на едно и също съществително. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови? — А, а, погаждаме се, ами, що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва. Ил. Волен, БХ, 42. Много пъти на фронта той е бил лице в лице със смъртта. Г. Караславов, ОХ II, 115.

4. За означаване на момент от времето (от денонощието, седмицата, годината или от по-дълъг период), когато става или се извършва нещо. Прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта. Елин Пелин, Съч. II, 173. В ранни зори на една широка поляна се срещнаха колоните на две партизански дружини. К. Ламбрев, СП, 355. Скромната нова книгопечатница се отвори в 1728 година. С. Бобчев, ЖФ (превод), 37. В неделя ходя на екскурзия. Δ В късна есен той се завърна на село. Δ Това се случило в древността. Остар. С предл. д о. — Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка. П. Проданов, С, 16. И трябваше чак понеделник да се чака. А до в понеделник тревата ще изгори. Т. Влайков, Съч. II, 82.-83. ● Остар. и диал. С предл. з а. За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба. Т. Влайков, Съч. I, 4. Тия войни вдъхвали на българите кураж и свята надежда за в бъдеще. З. Стоянов, ЗБВ I, 263. Щото за в делник, то и за в празник. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 224. // Остар. Обикн. с числ. или неопред. местоим. За означаване на период от време, през който се извършва, осъществява нещо; в продължение на, за. Ти си ми баща, знаеш вече, че в три години три деца става заравяме. К. Петканов, БД, 12. Бронираните съветски дивизии завзеха в един ден всички земи, принадлежали по-рано на Русия. М. Грубешлиева, ПИУ, 122-123. В няколко дена клетникът заприлича на смъртник. З. Стоянов, ЗБВ III, 134. // За означаване на явление, през времетраенето на което се извършва, става нещо; през време на, по време на, през. Отидох на кино. Салонът пълен. В антракта вуйчо разглеждаше публиката. Г. Стаматов, Разк. II, 11. Направеше си молитвата, прекръстеше се, а в пости направеше няколко метание (поклон до земята). Ил. Блъсков, ДБ, 14. В междучасието децата тичаха и се гонеха с викове. // В съчет. със същ. ч а с, м и н у т а, с е к у н д а. За посочване на единицата време, по отношение на която се измерва скоростта, интензитетът на някакво действие. Тази кола се движи със сто километра в час. Δ Колелото прави десет завъртания в минута.

5. За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която съществува, проявява се нещо или се извършва някакво действие. Той обхожда галерии и дворци, опитва се сам в скулптура и живопис. М. Арнаудов, Г, 29. — Хората измислиха грамофона, кинематографии.., а в педагогическата наука сè още се блъскат с остарели форми. Елин Пелин, Съч. II, 114. Орце и другарите му продължаваха да живеят в спомена и сърцата на съучениците си. Д. Спространов, С, 34-35. Мама! Нейният образ, който дълбоко се е врязал в паметта ми, не е нито жизнен, нито щастлив. Г. Белев, ПЕМ, 12. Във физиката са постигнати големи успехи. Δ В техниката се изпробват нови методи. Δ В науката съществуват различни мнения по тоя въпрос. Δ В изкуството човек трябва да има свое оригинално виждане. // За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която някой или нещо има или проявява някакво качество. Жената е равноправна с мъжа във всички области на обществения, културния и политическия живот. Конст., 22. Той гледаше да избегне обяснението — неспокоен, гузен в помислите си. Вл. Полянов, ПП, 212. Както в приказването младата невяста беше свободна и сладка, и в шътнята се показа лека и пъргава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. Сръчен в работата. Отличник в учението.

6. За посочване на обстоятелствата, условията, при наличието на които нещо се извършва или се проявява; при. Имаше едно място около Големия кладенец, където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Л. Стоянов, Х, 9. Къде от ревност не горях / и в летен зной, и в зимен мраз? П. К. Яворов, Съч. I, 69. Сгърчил се като коза в дъжд. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 110. Приятел в нужда се познава. Погов. Не позволявам да се карате в мое присъствие. Δ В студеното време се носят вълнени дрехи. Δ Всичко ставаше в непрогледен мрак. Δ Живея в оскъдица. Δ Живеем в мир и сговор. Плах в отношенията си с хората.

7. За означаване на състоянието, положението, в което се намира или преминава някой или нещо. Болният все така тихо стенеше и изгаряше в огън. Гр. Угаров, ПСЗ, 419. Дяконът се намираше в голяма опасност. Ив. Вазов, Съч. XII, 156. В тъги, в неволи, младост минува. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. Жените в недоумение се спогледват. П. Тодоров, Събр. пр. II, 119. Бай Пондьо изпадаше в романтично настроение. Г. Караславов, Избр. съч. I, 203. Заръси ситен дъжд. След малко прехвръкна една снежинка, две, три, докато неусетно дъждът се превърна в сняг. П. Бобев, ГЕ, 37. Градът бе превърнат в куп развалини. Δ Икономическата борба прераства в политическа. Δ Основите променят червения лакмус в син. Δ Изпадам в паника. Δ От два дни съм в отпуск. Δ Намирам се в затруднено положение. Δ Живея в емиграция.

8. За означаване на начина, по който се извършва действието. Всички говореха в надпревара, горещяха се, на места извишаваха сърдити гласове. В. Геновска, СГ, 32. Младежки дружини, наловени за ръка, пееха и крачеха в такта с песента. Ем. Манов, ДСР, 7. А там, далече, далече зад угарта, Катя видя как препуска в галоп конник. Н. Каралиева, Н, 136. По пътя препускат конници.. Смеят се, пущат конете в тръст, дигат облаци прах. К. Петканов, Х, 44. Ханчетата бяха обсадени от народ, който в шпалир чакаше моето появяване. А. Страшимиров, А, 179. Стрелям в упор. Δ Войниците минаваха в стегнат строй. Δ Децата запяха в хор. // За означаване на единицата мярка, по отношение на която се измерва или изчислява нещо. Чардата на панагюрския джелепин.. бе нещо видимо, нагледно, което можеше да се преброи и пресметне в грошове и алтъни. А. Христофоров, А, 177. — А колко конски сили ще бъде? — Кое? — Машината. Нали се мери в конски сили? П. Проданов, С, 45. Разстоянието е измерено в сантиметри. Δ Дозата лекарства се измерва в грамове. // За посочване вида или формата на съществуване или на проява на нещо. Стрелата беше украсена в зелено с пера от тетрев. Ст. Загорчинов, ДП, 259. Князът настоя на своето мнение. Дори го оформи в заповед. В. Геновска, СГ, 391. Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ. К. Калчев, ПИЖ, 175. — Не е станало още дума за кирията, чичко Василе,.. Ще ти дам нещо и в предплата. Д. Талев, ГЧ, 12. Всеки културен българин трябва да чете руски в оригинал. Ив. Богданов, СП, 196. Книгата е написана в диалогична форма. Δ Получих една къща в наследство. Къща в национален стил. Роман в стихове. Глагол в трето лице. Съществително в множествено число. // Със съществителни имена, които означават геометрическа или друга фигура. За посочване на начина, свързан с формата, по който се подреждат група от хора или предмети. Зад тях в полукръг се бяха наредили останалите гости. Д. Спространов, С, 288. Състезателките от всяка тройка застават в триъгълник. Б. Такев и др., Б, 105. След закуската .. партизаните бяха строени в каре по чети. Д. Ангелов, НЖС, 401. Гостите се настаниха по наредените във ветрило пред масата столове. Й. Вълчев, СКН, 87. И пак лети ту на север, ту на юг изплашеното ято. Нарежда се в обичайния клин. Ем. Станев, ЯГ, 61.

9. За посочване на количеството, размера или обема на нещо. Той пишеше голям социален роман в седем части. Г. Караславов, Избр. съч. I, 315. И когато стана дума за смелостта, повечето от нас откровено признаха, че тая добродетел притежават.. в ограничено количество. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Даваше му някой лев в повече, но го караше да ходи бос и със съдрана риза. А. Гуляшки, ЗР, 42. Хлябът, който други години го имаше в изобилие, сега се продаваше с купон. Сл. Трънски, И, 123. — Трябва да е взел стрихнин в силна доза. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. Изпълнителен лист ся дава само в един екземпляр. ВП, 1878, 52. Пиеса в десет картини. Глоба в двоен размер.

10. За означаване на целта, с която нещо се извършва, или за посочване на предназначението на нещо. Тя продължи да изпраща делегации в своя защита. Н. Каралиева, Н, 80. Деспот Евтимий се върнал и искал да я посети. Трябваше да се облече — обяд се готвел в нейна чест. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. — Срещу всяка Нова година аз им принасям. В тяхна памет! — казва той. — В тяхна памет! П. Вежинов, НС, 168. Всички разбрахме, че това се прави в угода на сърбите. Ив. Вазов, Съч. XI, 65. Пеят в чест и слава на прадедите си. Ст. Ботьов, К (превод), 144. Той се изказа в полза на колегите си.

11. За означаване на обекта на действието при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) В я р в а м, в л ю б в а м с е, л ъ ж а с е, м а м я с е и под. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това. Елин Пелин, Съч. III, 28. Той по-рядко се измамваше в преценките и решенията си. К. Калчев, ЖП, 401. — При трудни обстоятелства човек се лъже в силите си. Ем. Станев, ИК III, 50. — Никога не съм се съмнявал в тебе. Д. Кисьов, ЩНС, 340. И ето цял ред обвинения в неискреност, във вероломство, в страшливост и прочее. Ив. Вазов, Съч. VI, 101. Мъчно ни е, дето тъй се излъгахме в големите си надежди. Н. Бончев, Съч. I, 140. б) В н и м а в а м, в н и к в а м, с ъ с р е д о т о ч а в а м с е, в д а в а м с е, в с л у ш в а м с е, з а с л у ш в а м с е, у в л и ч а м с е и под. След доклада той искаше да вникне във всички делови подробности. З. Сребров, Избр. разк., 10. Тончев наново се задълбочи в картоните. Д. Кисьов, Щ, 134. Вдадена в работата си, тя не забеляза Цвята. Елин Пелин, Съч. III, 123. Той по-често се вслушваше в мнението на хората. К. Калчев, ЖП, 401. Слушам биографията на домакина.., той се увлича в спомените си. З. Сребров, Избр. разк., 234. Славеят затвори очи и се прехласна в свирнята си. П. Бобев, ЗП, 45. Младен Найденов седеше на прозореца и се унасяше в ежедневните си мисли. Д. Немиров, Др, 3. Той се съсредоточи в работата си. Δ Младежите бяха улисани в разговор. в) У ч а с т в а м, м е с я с е, н а м е с в а м с е, б ъ р к а м с е и под. — Аз в партизанлъци не се бъркам, от служба не чакам — похвали се сам Илия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 3. — Не е ли по-добре да не се месите в моя живот? Д. Немиров, Др, 91. Лудовик VII .. се намесил във втората кръстоносна война. Й. Груев, КВИ (превод), 90. г) В ъ з п и т а в а м (с е), у б е ж д а в а м (с е), о б у ч а в а м (с е), о б в и н я в а м (с е), у п р е к в а м (с е) и под. Трънката лениво влачеше крака, а Орлето току притичваше .., ръкомахаше, убеждаваше го в нещо. П. Проданов, С, 18. Навикнувай да се обучаваш в най-приятните и най-благодетелни длъжности. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 25. Кога Фотинов е захванал най-напред да се обучава в списателство, не ми е известно. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 638. Възпитание в патриотичен дух.

12. Първа съставна част на предложно-именни съчетания като: в о т г о в о р н а ..., в п о т в ъ р ж д е н и е н а ..., в т е ч е н и е н а ..., в ъ в в р ъ з к а с ... и др.

В часа (минутата, секундата). Разг. Веднага, моментално. Той настояваше въпросът да се реши в часа. Вътре в. Сложен предлог. Остар. За означаване на времето, в продължение на което се извършва действието. Вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Елин Пелин, Съч. I, 204. Вътре в една година той развалил обещанията си. ИЗ 1877, 145.


Източник: Речник на българския език (онлайн)