ВАВИЛО̀НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Лице от основното население на древната робовладелска държава Вавилония, възникнала в началото на второто хилядолетие пр. н. е. по средното и долното течение на реките Тигър и Ефрат.
2. Жител на древния град Вавилон, столица на Вавилония.