ВАДИДУ̀ШНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който измъчва, тормози, ограбва хората; душевадец. — Така е, чедо, — нареждаше тя, нямаш ли имот, и добитък не можеш да гледаш. Тоя изедник, тоя вадидушник, Черкезина, що народ е изгорил... Кр. Григоров, ОНУ, 38.
— Друга форма: в а д о д у̀ ш н и к.