ВАМПИРЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. св. деят. от вампирясам като прил. 1. Който е станал вампир. С почернял гребен, разрошена и тук-таме оскубана, тя не приличаше на кокошка, а на вампирясала вещица. Й. Йовков, ЖС, 143.

2. В който има вампири. — Не искам в моя имот да броди вампир. Срамота е за мене да имам вампирясал чифлик! К. Петканов, ЗлЗ, 53.

— Други (диал.) форми: в а п и р я̀ с а л, в е п и р я̀ с а л, в р а п и р я̀ с а л.


Източник: Речник на българския език (онлайн)